L'euroletto bulgaro: analisi comparata di un corpus di direttive europee e di leggi nazionali di recepimento

В резултат от работата на Главна дирекция „Писмени преводи“ на Европейската комисия възниква един значителен обем от правни текстове, отличаващи се с език, различен от юридическия професиолект на съответната държава членка. Тази специфична езикова формация е известна под името евролект и нейното съществуване е доказано за близо половината от официалните езици на Европейския съюз. Целта на настоящото изследване беше да се определи доколко въпросното явлениe засяга и българския език, т.е. може ли да се говори за български евролект. Затова беше направен качествен съпоставителен анализ на два корпуса, състоящи се съответно от 10 директиви и 10 национални закона, на следните нива: лексика, именна морфология, глаголна морфология, фраземи, синтаксис, текстуалност, правопис и пунктуация. Анализът показа, че макар да съществуват определени системни различия между двата корпуса, те не дават основание да се говори с категоричност за съществуването на български евролект. В заключение ние считаме, че за да се потвърди или отхвърли хипотезата за съществуването му е необходимо да се извърши допълнителна работа по увеличаване на корпусите и включване на количествен анализ на изследваните параметри по нива.